От admin
Порасна вече моето момиче-
прекрасната ми малка дъщеря!
Към утрото със бързи крачки тича,
на четиринадесет – млада е жена!
Със своите грижи – хубава, суетна,
свободно тича сред безброй мечти.
Усмихната, безгрижна и кокетна,
звездите гони, а във мен вали…
Едничка ми е – цветето на мама,
изпълваща живота ми със цел…
Причина за усмивка, за промяна,
тя щастие е мое… без предел!
Тя мамината галена принцеса…
със хъс прохожда в дивия живот!
А в мен сърцето бавничко се къса,
познавайки пре-тежкият хомот…
Ще пада, става, колене ще драска
и рани ще лекува със сълзи…
Но пак ще бъде силна и прекрасна
и пак ще тръгва… нищо, че боли!
Тя е борец… и зная ще се бори,
но как е свито майчино сърце…
Как горко плаче, страда и говори,
обвито в най-човешки страхове!
Принцесо моя! Мое лунно цвете!
Моя прекрасна малка дъщеря!
Със тези искрено написани куплети,
благословията си искам да даря!
Бъди щастлива!… Винаги засмяна!
с добро в сърцето, мила, се бори!
Ръката Бог държи на твойто рамо
и ще те пази, зная, от беди!
Бъди обичана… и винаги желана!
Жена бъди… и горда и добра…
Грижовна майка, винаги засмяна,
и мойта малка, нежна дъщеря…
Обичам те! Прекрасна, малка, моя!
От мойта обич спретнах ти букет!
И знай, че винаги пред бащиния огън,
твоето място ще е най-отпред!
Таня Илиeва
Други публикации, които може да Ви харесат.
Късна среща – Давид Овадия
преди 11 години
„Докога?“ – Вероника Маринова
преди 6 години
Прощално – Н.Вапцаров
преди 11 години
4 добавени коментара.
Благодаря,че ви има продължавайте да творите и публикувайте всичко,защото сме жадни за думи излезли искрено от сърцето!Мен също ме е целунала Богородица,защото имам дъщеря.
Благодаря за прекрасните стихове 🙂 сякаш написани от моето сърце…
Великолепно стихотворение! Просълзих се …
Прекрасно! Благодаря!