На сватбата – в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива –
ще дойда аз – нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян,
с помътени очи да се усмихне!
С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
„Това е той… това е наш познат…
Защо ли посред нощ дошъл е тука?“
Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида!
И твоят смях ще секне отведнъж…
А аз ще дойда просто да те видя.
Давид Овадия
Други публикации, които може да Ви харесат.
Сълза – Надежда Захариева
преди 8 години
Всичко – Блага Димитрова
преди 11 години
Не страдам за отминали неща
преди 9 години
Коментарите са спрени..