Поне веднъж на ден старият ни черен котарак сам идва при някого от нас. Прави го по начин, който ни кара да приемаме това като израз на специално молба. Не иска да го нахраним или да го пуснем навън. Иска да го накараме да мърка.
Ако си седнал удобно, той ще скочи в скута ти. Погалиш ли го, той пуска мотора на бързи обороти и започва да се върти, за да се настани по-удобно. От време на време мъркането му излиза от контрол и зазвучава като хъркане. Гледа те с широко отворени, пълни с обожание очи и дълго и бавно премижава по котешки, изразявайки пълното си доверие.
Дъщеря ми казва кратко и ясно: „Блеки има нужда да го накарат да мърка“. У дома той не е единственият, който изпитва такава потребност. Всеки има нужда от топла прегръдка, протегната ръка, подпъхване на одеaлото… Не защото нещо не е наред, а защото доставя удоволствие.
Фред Уилхелмс
Други публикации, които може да Ви харесат.
Изявление на Дядо Коледа към всички джуджета!
преди 13 години
Четири жени – Джериес Авад
преди 13 години
Коледни приказки и притчи: Две бебета в яслата
преди 12 години
Коментарите са спрени..