Научи ли се да живееш без любов – Гергана Северова

Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз … не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов
и скитам се като бездомно куче.
Душата ми жадува твойта ласка.
Сърцето ми – от теб е наранено.
и всяка нощ гласът ти мек ме стряска,
а няма те до мен…И е студено.
Научи ли се да живееш без любов?
А казваше, че без любов не можеш,
че любовта е божи благослов –
светъл лъч във тоя свят тревожен.
Обичат ли те повече от мен-
по-пламенно, по-нежно, страстно?…
Или сърцето ти е наранено
и като моето сърце – нещастно?
Какво да сгрее моя тъжен ден?
Какво от мъките да ме лекува?
Когато ти си само спомен в мен
и вече безвъзвратно отпътува…
Посрещам будна всеки изгрев нов-
И споменът за тебе ме измъчи…
Научи ли се да живееш без любов?

Защото аз…не се научих!

Гергана Северова