Веднъж баща и син тръгнали от селото си на магаре. По пътя срещнали някакви хора. Когато ги видели, хората възкликнали:
– Какъв безсърдечен човек! Бива ли така да мъчат горкото магаре? Яхнали го двамата!
Бащата слязъл и оставил сина си на магарето. По-нататък срещнали други хора, а те казали:
– Вижте! Вижте какъв неблагодарен син! Той си почива на магарето, а клетият старец се мъчи да ходи пеша.
Синът слязъл от магарето, а бащата се качил. След малко пак срещнали хора.
– Този човек няма капка милост в сърцето си. Да остави горкото дете да се мъчи пеша, а той си язди магарето!
Бащата слязъл и заедно със сина си понесли магарето на рамене. По-късно отново срещнали хора.
– Леле, вижте тези двама луди. Да носят магарето, вместо то да ги носи!
Тогава бащата се примирил и рекъл:
– Е, не можеш да угодиш на всички!
Из „Не всичко, което блести, е злато“ – Джериес Авад