Научих се от мъка да се смея
и щом тъга обвива моя сън, да оцелея,
защото и сълзите, знай-не са безплатни,
след всяка капчица сълза бледнея!
Не раздавам безплатно сълзи,
в сърцето ми огромно съм ги скрила:
за някой ден, за сметки, за анализи,
затова с усмивка съм ги аз покрила!
А иска ми се да заплача, да ридая
и гласно, дето ми тежи да го разкрия,
но нека в бъдещето не гадая,
а може би, от тях-сълзите, днес не се нуждая!
Аз пазя ги за мигове върховни,
които някой ден ще пристигнат грандиозно,
от нежен мъж две думи, изказани гальовно:
във този миг сълзите ми ще бликнат сериозно!
Автор: Ели Зарева
/От стихосбирката „От извора на Рая“/
Други публикации, които може да Ви харесат.
Другата ми половина – Вероника Маринова
преди 11 години
Казино – Надежда Белчева
преди 12 години
Коментарите са спрени..