Не…Не разменяй душа за пари! – Таня Илиева

Сърцето ми, е малко магазинче
и всичко можеш да намериш там!
Събрани има много вехторийки,
но има там и ценностни неща!

Вратите му… отворени широко,
работи неуморно, нощ и ден!
Който има нужда там да влезе,
ще бъде най-богато награден!

Там влизаха, излизаха редовно,
дори не броех…много бяха те!
Грабеха в количество огромно
и тръгваха с превити гърбове!

Не се свидях и светеха стъклата,
на мойто магазинче от раскош!
Тук всеки влязъл плащаше цената,
но тръгваше от мене с пълен кош!

Веднъж… премина странник чуден,
на прага спря с разплакани очи,
той искаше на мене да предложи,
свойта душа за мъничко пари…

Не просеше, а искаше замяна,
той друго нямаше… една душа!
Досетих се, че любовта голяма,
виновна бе, към някоя жена!

Поканих го да влезе, да ми каже,
попитах го защо са тез сълзи?
Какво способно е човекът да премаже,
за да предлага си душата за пари?

Разказа ми… разтърси ме до дъно!
Стъклата блескави покриха се с мъгла!
Една жена… обичал толкоз лудо,
че искал да и подари света…

Да го положи ниско, във краката,
на своята избранница мечтал!
Да промени нещастникът съдбата,
дори ако е нужно би умрял…

Нещастник бил, защото той не знаел,
една жена… не иска чудеса…
Какво да прави с свят в нозе поставен?
Защо и е… когато е сама?

Прегърнах го, избърсах му сълзите
и казах му „Аз също съм жена,
сърцето магазинче си наричам
и в него има хиляди неща“.

Ще изберем най-цветното за нея…
Най-прелестният дар ще отнесеш!
Когато види как душата пее…
най-скъпият подарък ще дадеш.

Върви си страннико и подари душата,
без нея… не и трябват светове…
Когато истински обича те жената
и без пари за тебе ще умре.

Таня Илиева