Не бъркам желанието с обич.
Не насилвам неслучващите се неща.
Не е тънка границата между „държане“
и това да бъдеш дърпан за ръка.Над изчерпаните кладенци не чакам,
нито блъскам по залостени врати.
Удължаването на мига го загрозява.
Не са истински измолените дни.
Не насилвам неслучващите се неща.
Не е тънка границата между „държане“
и това да бъдеш дърпан за ръка.Над изчерпаните кладенци не чакам,
нито блъскам по залостени врати.
Удължаването на мига го загрозява.
Не са истински измолените дни.
Ще остана, докато съм нужна някому,
нито миг излишен вече след това.
..макар понякога да е по-добре да те задърпат,
отколкото да не те хванат изобщо за ръка..
Вероника Маринова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Продавач на надежда – Джани Родари
преди 10 години
Детето в мене плаче рано сутрин…
преди 13 години
Дидактично – Станка Пенчева
преди 11 години
1 добавен коментар.
Благодаря ви, че сте публикували мое стихотворение!
В моята страница във фейсбук можете да прочетете останалите:
https://www.facebook.com/VeronicasPoetry