
Един придворен мъдрец решил да даде на малкия принц урок в живота.
– Принце, кой метал те привлича повече от всички останали? – го запитал той.
– Златото, разбира се! – отсякъл принцът уверено.
– А защо точно златото?
– Защото е скъпо и ценно. Този метал най-много подхожда на кралете.
Мъдрецът замълчал и отишъл при слугите.
– Искам да ми направите две статуетки – едната от чисто злато, а другата от гипс. Втората боядисайте в златист цвят, така че да изглежда като от чисто злато.
Два дни по-късно мъдрецът отишъл при принца. Носел двете статуетки, увити с покривало. Поставил ги пред принца и свалил покривалата.
– Какви прекрасни статуетки от чисто злато! – възкликнал принцът, когато видял колко изкусно са изработени.
– Загледай ги отблизо, господарю. Не виждаш ли разлика между тях?
– Не.
– Сигурен ли си, господарю?
– Казах, не! Не знаеш ли, че кралете не повтарят? – отговорил разгневен принцът.
Мъдрецът повикал един слуга, който държал кана с вода. Слугата полял статуетките с водата. Принцът останал поразен, когато видял как статуетката от гипс се разпада от водата, а другата – златната – лъщи още по-силно.
– Господарю, и с хората е така. Когато времената станат тежки, тези от истинско злато лъщят все повече, а направените от гипс изчезват, сякаш ги е нямало. Не следвай капризите и не се доверявай само на очите си. Истината за човека се разкрива само в трудни моменти. Тогава този, който те изостави, не заслужава да бъде край тебе и в моменти на радост. Обичай златото, защото то блести истински и в трудните времена.
Из „Не всичко, което блести, е злато“ – Джериес Авад