Недокосната – Детелина Стефанова

Недокосната…

Целуна ли те някой тази нощ?
Или пак недокосната остана?
Премръзнала и свита на кравай,
невидима, ненужна, нежелана.

Докосна ли те пареща ръка,
допря ли се до тебе мъжко рамо –
да влее сила и стремеж
или сънувала си само?

Загъна ли те някой призори
със обич и със грижа нежна?
С притиснати към теб гърди,
нарече ли те: „Неизбежна.“

Не казвай! Отговорът си личи.
Издайнически пише го в очите.
Сама била си… Пак сама, нали?
Негалена, броила си звездите.

Детелина Стефанова