Когато бях на 17, прочетох цитат, който звучеше приблизително така: „Ако живееш всеки ден така, все едно той ти е последният, един ден, най-вероятно, ще бъдеш прав.“ Това ме впечатли и оттогава, в продължение на последните 33 години, аз се гледах в огледалото всяка сутрин и се питах: „Ако това е последният ден от моя живот, искам ли да правя това, което ще правя днес?“. И когато отговорът беше „Не“ за доста дни наред, аз знаех, че трябва да променя нещо.
Да бъда най-богатият човек в гробището, не е от значение за мен … Да заспя през нощта с мисълта, че сме направили нещо прекрасно … това има значение за мен.
Да не забравям, че скоро ще умра, е най-важното средство, което ми е помагало да взимам големите решения в живота си. Понеже почти всичко – всички очаквания, цялата гордост, целият страх от провал или излагане – се обезсмисля пред лицето на смъртта, единственото важно нещо е да живееш. Да не забравяш, че си смъртен, е най-добрият познат ми начин да не паднеш в капана да си мислиш, че притежаваш нещо, което ще изгубиш. Непрекъснато си чисто гол. Няма основание да не последваш сърцето си.
Времето ви е ограничено, така че не го пилейте, живеейки нечий друг живот. Не робувайте на догмите – не живейте с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте шумотевицата от мнението на другите да заглуши вътрешния ви глас. И най-вече, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно…
… почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целият страх на притеснението от провала, тези неща просто избледняват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно. Да помниш, че ще умреш е най-добрият начин, който знам да избегнеш капана на това да мислиш, че имаш нещо за губене. Вече си беззащитен. Няма причина да не следваш сърцето си.
Не можеш просто да питаш потребителите какво искат и да опитваш да им го даваш. До времето, в което ще си го създал, те ще искат нещо ново.
Мисля, че ако направиш нещо и то се окаже доста добро, след това трябва да направиш нещо друго прекрасно, не да се спираш на него прекалено дълго. Просто разбери кое е следващото.
Дизайн е странна дума. Някои хора мислят, че дизайн означава как нещо изглежда. Но, разбира се, ако човек задълбае, всъщност означава как нещото работи. Дизайнът на „Мак“ не беше начинът, по-който изглежда, въпреки че и това беше част от всичко. Основното беше как работи.
За да направиш наистина добър дизайн на каквото и да е, трябва да го проумееш. Човек трябва напълно да се отдаде на нещо, за да го разбере изцяло, да го сдъвче, а не просто да го преглътне набързо. Повечето хора не отделят време за това.
Искаш ли цял живот да продаваш подсладена вода или искаш възможност да промениш света?
Тези технологии могат да направят живота по-лесен, да докоснем хора, което иначе не бихме могли да направим. Може да имаш дете с вроден недостатък и да се свържеш с други родители и групи за подкрепа, да получиш медицинска информация, да намериш най-новите експериментални лекарства. Подобни неща могат да променят изоснови човешкия живот. Не подценявам това, но и е погрешно непрекъснато да се поставят нещата в радикално нова светлина – че всичко ще се промени. Не е задължително нещата да променят света, за да са важни.
Наистина е трудно да създавате продукти чрез фокусирани групи. Повечето пъти хората не знаят, какво искат, докато не им го покажете.
Бих изтъргувал цялата ми технология за един следобед със Сократ.
Искам да поставя звънец във Вселената.
За да превърнеш наистина интересни идеи и новаторски технологии в компания, която продължава да е иновативна години, се изисква голяма дисциплина.
Останете си гладни, останете си глупави!
Дизайнът не е само как изглежда или как се усеща нещо. Дизайнът е как то работи.
Дизайнът е фундаменталната душа на едно човешко творение, който приключва с това да се изразява в последвали външни форми на продукта или услугата.
За много хора думата дизайн означава облицовка, фурнир, мазилка. Това е интериорна декорация. Това са десените на пердетата и дамаската на дивана. Но за мен нищо не е толкова отдалечено от разбирането ми за дизайн.
Дизайнът е фундаменталната душа на човешкото творение, която се изразява в последователни пластове на един продукт или услуга. Завърнах се в „Епъл“, защото индустрията ни беше в кома. Напомняше ми на Детройт от 70-те години, когато американските автомобили приличаха на лодки върху колела.
По-забавно е да си пират, отколкото да работиш във флота.
Като цяло мислим, че се гледа телевизия, за да се изключи мозъка и се работи на компютър, когато човек иска да го включи.
Иновацията различава лидера от последователя.
Времето ви е ограничено, така че не го пилейте, като живеете нечий друг живот. Не робувайте на догмите – което е живеене с мисленето на другите хора. Не позволявайте шумът на чуждото мнение да заглуши вътрешния ви глас. И най-важното – бъдете смели да следвате вашето сърце и интуиция. Те някак си знаят, какъв наистина искате да бъдете. Всичко друго е второстепенно.
Така отидохме в Atari и казахме „Хей, имаме това невероятно нещо, дори създадено с някои от вашите части, какво мислите за това да ни спонсорирате? Или ще ви го дадем. Просто искаме да го правим. Платете ни заплати и ще дойдем да работим за вас.“ Те казаха „Не”. След това отидохме в Hewlett-Packard и те казаха „Хей, нямаме нужда от вас. Вие дори още не сте завършили колеж.
Много компании избраха да се свият и може би това бе правилното нещо за тях. Ние избрахме различен път. Нашето разбиране беше, че ако продължаваме да излагаме пред потребителите страхотни продукти, те ще продължат да отварят портфейлите си.
Ако поради някаква причина направим грешка и IBM победи, моето лично усещане е, че ще влезем в тъмната епоха на компютрите за около 20 години.
Бъдете критерий за качество. Някои хора не са привикнали към среда, където отличните постижения се очакват.
Иновациите идват от хората, които си говорят по коридорите или си звънят посред нощ с нова идея, или защото са осъзнали нещо, което прави пробив в разбирането за някакъв проблем. Това се случва на внезапно свикани срещи от шестима, събрани от някого, който си мисли, че е изяснил най-готиното нещо в историята и иска да чуе какво другите мислят за идеята му.
Те също така идват и от това хиляда пъти да казваш „не“, за да си сигурен, че няма да попаднеш в грешен коловоз или че няма да се опитваш да свършиш твърде много неща. Винаги си мислим за новите пазари, в които можем да навлезем, но само с „не“ можеш да се концентрираш върху наистина важните неща.
Преди време мечтаехме за тези неща. Сега ги създадохме. Велико е.
Много е трудно да бъдат проектирани продукти за фокус групи. В много случаи хората не знаят какво искат докато не им го покажеш.
Единственият начин да се справяте страхотно е да обичате това, което правите. Ако не сте го намерили още, продължавайте да търсите. Не се успокоявайте. Както всички неща от сърце, вие ще разберете, когато го откриете.
Компютърът за мен е най-забележителното средство, което сме създавали някога. Той е еквивалент на велосипед за умовете ни.
Наздраве за лудите. За аутсайдерите. За бунтарите. За размирниците. За кръглите пирони в квадратните дупки. За тези, които виждат нещата различно. Те не обичат правилата. Те не изпитват уважение към статуквото. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш. Но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш. Защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред. За някой те може да са луди, но за нас са гении. Защото хората, които са достатъчно луди да си мислят, че могат да променят света, са тези, които наистина могат да го променят.