Ние не спираме да играем защото сме остарели – остаряваме, защото спираме да играем

В първия учебен ден професорът ни се представи и ни накара да се запознаем с някого, когото не познавахме дотогава. Огледах се, а в същото време една ръка докосна рамото ми – това беше възрастна дама, чиято усмивка караше цялото й същество да грее.

Тя каза: „Здравей, хубавецо, казвам се Роуз и съм на 87 години, мога ли да те прегърна?”

Засмях се и казах: „Разбира се! Какво правиш в колежа на тази невръстна възраст?”

Тя шеговито отговори: „Тук съм, за да си намеря богат съпруг, да се омъжа и да си родя две деца”.

„Не, сериозно“ – попитах аз. Любопитен бях да узная какво я е мотивирало да приеме това предизвикателство на нейната възраст.

„Винаги съм искала да завърша колеж .”

Станахме приятели и често си говорехме. Удивителни бяха нещата, които ми казваше тази „машина на времето” и това, че споделяше опита си с мен. Тя се сприятеляваше с всички, с които се запознаваше и живееше на пълни обороти. В края на семестъра я поканихме да говори на банкета ни. Никога няма да забравя онова, което ни каза тя:

„Ние не спираме да играем, защото сме остарели – остаряваме, защото спираме да играем.“

Има четири тайни, за да останеш млад, щастлив и да постигаш успех. Трябва да се смеете и да намирате нещо смешно всеки ден. Трябва да имате мечта. Когато изгубите мечтите си – умирате. Наоколо има толкова много умрели хора, които дори не знаят, че са умрели. Има огромна разлика между това да остарееш и да пораснеш.

Ако сте на 19 и лежите в леглото една година и не създадете нищо, ще станете на 20 години. Аз съм на 87 и ако направя това, ще стана на 88. Всеки може да стане по-възрастен. За това не се изискват талант и способности. Идеята е да растеш и непрекъснато да намираш възможности за промяна. Не съжалявайте за нищо. По-възрастните съжаляват не толкова за това, което са направили, а за това, което не са. Единствените, които се страхуват от смъртта са тези, които са изпълнени със съжаления.

След една година Роуз завърши колежа. Една седмица след завършването му тя почина в съня си. Над 2000 колежани бяха на погребението й, за да почетат жената, която ни учеше  примера си, че никога не е твърде късно да бъдеш това, което можеш да бъдеш.

ПОМНЕТЕ, ДА ОСТАРЕЕШ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ДА ПОРАСНЕШ – ЗАВИСИ ОТ ТЕБ.

Прехраната си изкарваме с онова, което получаваме. Живота си изкарваме чрез онова, което даваме.