Нощите, в които не мога да заспя – Василена Георгиева

Изгасям лампата и лягам,
сгушена в нищото,свита на кълбо,
очите стискам и ръце кръстосвам,
но от страх не мога да заспя!
Надявам се да се отпусна в мрака,
но не знам защо
така ми се доплака,
разтреперих се и пак не мога да заспя….
Свито е сърцето във гърдите,
напират сълзите, болят…
Но няма да заплача.Няма
и слабата да бъда пак!
Върви тъга! Не си за мене !
Не ща те тук! Почакай!Спри!
Може би и ти самотна
търсиш нежността на нечия ръка
или стоплена да бъдеш в огнена сълза;
да те отпият жадни мъжки устни
от нежното момичешко лице,
да се влееш в нечия усмивка,
да чуеш на влюбени любовните слова,
да бъдеш ти за миг тъга-щастливка…
Каква ирония…
Ела тъга! Върни се тука!
Настани се в моите гърди!
Постой… Вземи си малко болка!
Иди си после…Всичко забрави

Василена Георгиева