Когато ти писне
от грешност и праведност,
от позната самотност
сред тълпа от познати…
Когато ти писне
живот да раздаваш –
с парченце живот
да нахраниш душата…
Обади ми се някога…
Когато изглежда,
че начало и край
се преливат фатално…
Когато за вярата
няма надежда
и раят е мит,
а пък адът – реалност
и потегля нататък
душата ти гладна –
с изподрани нозе,
с наранено чело…
Обади ми се някога…
Когато ти трябват
две крила, за да литнеш,
а пък имаш едно…
Весела Димова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Великият петък – Йордан Стубел
преди 4 години
Навреме – Мира Дойчинова
преди 3 години
Нека бъда твоята есен – Станка Пенчева
преди 4 години
Коментарите са спрени..