Обичай ме такава

Обичай ме такава – разпиляна,
не ми отнемай простите неща,
повярвай в моя свят дори да няма
с какво да оправдаеш любовта.
Когато плача сутрин за Луната,
а вечер ти говоря за звезди,
когато шия рокли на цветята,
не спирай в мен да вярваш – само Ти.
Когато спра да чакам свойто утре
и се събирам в себе си – без глас,
когато ти се вричам без преструвки,
бъди до мен – до сетния си час.
И ето – давам ти се, нямам друго име,
горят от обич двете ми ръце.
И нищо, че изглеждам недостъпна,
опитай да ме хванеш – със Сърце.

Маргало