Обичал ли си някога така,
че чак дъхът в гърдите ти да спира?
В един миг да политаш със крила,
а в другия – по малко да умираш…
Обичал ли си някога така,
че чувствата отвътре да изгарят…
Любов, омраза, ревност и тъга…
Завършващи с безумна страст накрая!…
че чувствата отвътре да изгарят…
Любов, омраза, ревност и тъга…
Завършващи с безумна страст накрая!…
Обичал ли си някога така,
че да си тръгваш, после да се връщаш,
разбирайки, че никой на света
по този начин няма да прегръщаш…
Обичал ли си някога така?…
Сърцето ти дали се разпознава?
Веднъж ни среща само Любовта,
но чувството… завинаги остава!
Павлина Соколова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Не те измести никой – Елисавета Багряна
преди 10 години
Учителят
преди 10 години
Когато си тръгнем от този живот – Мадлен Алгафари
преди 7 години
Коментарите са спрени..