Обичал ли си някога така,
че чак дъхът в гърдите ти да спира?
В един миг да политаш със крила,
а в другия – по малко да умираш…
Обичал ли си някога така,
че чувствата отвътре да изгарят…
Любов, омраза, ревност и тъга…
Завършващи с безумна страст накрая!…
че чувствата отвътре да изгарят…
Любов, омраза, ревност и тъга…
Завършващи с безумна страст накрая!…
Обичал ли си някога така,
че да си тръгваш, после да се връщаш,
разбирайки, че никой на света
по този начин няма да прегръщаш…
Обичал ли си някога така?…
Сърцето ти дали се разпознава?
Веднъж ни среща само Любовта,
но чувството… завинаги остава!
Павлина Соколова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Великденски помагачи – Елисавета Багряна
преди 10 години
Рецепта за щастие (На дъщеря ми ) – Васка Мадарова
преди 10 години
Добре дошъл отново във съня – Николина Милева
преди 12 години
Коментарите са спрени..