Обичам го!

Светлината от уличната лампа се прокрадваше през прозореца.

– Какво стана по пътя? – попита Сянката

– Срещнах различни хора…помогнах на много от тях… болеше ме с тях… обичах с тях… изгубих много от тях.

– С теб какво се случи? – попита Съдбата. Силуетът и потъна в най-тъмния ъгъл на стаята.

– Вървях…губих се…намирах…срещнах НЕГО – отвърна момичето гледайки към прозореца. – Той искаше да вървим заедно по пътя…да сме заедно.

Тишина…само шумът от стенния часовник и напомняше, че не е сама…

– ОБИЧАМ ГО – гласът й сякаш разцепи тишината. – Боря се със себе си… с природата си… помагам на хората… те вярват в мен, но самата аз имам нужда от помощ… обичам… нещо умира в мен всеки път когато го нараня… а той ми вярва… на инат ми вярва… и ме обича. Искам го….