Обричане – Николай Гюлев

Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
– Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаше толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше,
като момиче.
А когато мама умря –
татко се смали,
залиня
и набързо пое
към небето.
На гърба
на тяхната сватбена снимка
прочетох: “Василке, чакай ме.
Скоро ще дойда при тебе.”
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?

Николай Гюлев