Тя е огън жена. И залитат мъжете след нея
като псета по пладне, изплезили морав език.
Под краката ù сочни самата земя се люлее,
под полите ù вятърът плъзга ръце на мръсник.
Тя е огън жена. И минава, и всеки я иска,
и процежда през зъби, че дяволът денем е бял.
Но от всичките тези мъже на кого ли му стиска
да захвърли на пътя добрия домашен морал.
Ти се чудиш защо е сама тази дива фурия,
дето пълни до пръсване гладните мъжки очи?
Ако смееш, иди! Докосни я с ръце! Целуни я,
да усетиш горено от обич как страшно горчи.
И какво от това, че и Господ дори се извръща
да я гали с очи като луднал по клоните цвят –
от очите ù лумват в пожарища хора и къщи…
Тя е огън жена! Най-самотната в целия свят.
Ники Комедвенска