Октомври е. И вече ставам златна.
В прегръдките на есента притихвам.
Танцува вятърът ми листопадно.
А слънчев лъч, случаен, ме усмихва…
И знам, че още, още имам време.
Студът? Ще го забравя до вратата.
От дните си – надежда ще си взема.
От нощите – ще взема тишината…
И пак ще бъда толкова различна.
И жълта, и оранжево-червена.
Светът е цветен, колкото обичане,
и всяка есен се оглежда в мене…
През слънчев лъч денят е чисто нов.
А вятърът? Танцува радостта.
Октомври се превръща във Любов!
Когато е целунат от жена.
Мира Дойчинова – irini
Други публикации, които може да Ви харесат.
Докато дишам – Васка Мадарова
преди 7 години
И всичко пак е вечно
преди 10 години
Обричане – Николай Гюлев
преди 8 години
1 добавен коментар.
Красиво! И Докосващо! Изумително!