Променям се с годините. Нормално е.
На кротост и търпение залагам.
Вратата не отварям на нахалници.
Не влизам в спорове. Не ми приляга.
Променям се. Но не, че остарявам.
И не, че нещо много ми тежи.
Напротив, Пепеляшка си оставам,
особено във твоите очи..
Годините към мен са милостиви,
тъй както милостива бях към тях.
Раздавам време. Много съм щастлива,
че точно като себе си живях:
една и съща – вечната променлива,
превърнала мечтите си в съдба…
Бях лудост до небето ти навремето.
Сега съм радост, вяра, тишина…
Променям се. Нали е неизбежно.
И казват, че това е мъдростта.
Уроците си уча само с нежност.
И после ги разказвам на света…
За глупости въобще не съжалявам.
А грешките са минали по ред.
Променям се. И по-красива ставам!
Особено, огледам ли се в теб.
Мира Дойчинова – irini
Благодаря на Бог,че те има!Жива и здрава бъди.Твоите стихове са една от малките радости в живота ми .Живей и твори в бъдните дни.
Благодаря на Бог,че те има!Жива и здрава бъди.Твоите стихове са една отмалките радости в живота ми .Живей и твори в бъдните дни.