Не страдам от лунички, харесвам си ги! – „Пипи Дългото Чорапче“, Астрид Линдгрен

…децата минаха покрай някаква парфюмерия. На витрината беше поставен голям буркан с помада против лунички, а до него висеше картонена табела с надпис: «Страдате ли от лунички?»

— Какво пише там? — заинтересува се Пипи.

Нали не искаше да ходи на училище като другите деца, та не можеше да чете чак толкова.

— Пише: «Страдате ли от лунички?» — обясни й Аника.

— Аха, виж ти! — рече Пипи и се замисли. — Е, добре, вежливият въпрос изисква вежлив отговор. Хайде да влезем!

Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.

— Не! — заяви тя решително.

— Какво обичаш? — попита дамата.

— Не! — повтори Пипи.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — учуди се дамата.

— Не, съвсем не страдам от лунички! — заяви Пипи.

Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:

— Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!

— Ами че да — отвърна Пипи, — но не страдам от тях, а си ги харесвам! Довиждане!

Пипи Дългото чорапче , Астрид Линдгрен