
Искам да напиша писмо до Любовта.
Искам да я питам, когато е сама –
за какво си мисли, за какво мечтае,
дали за бъдещето планове чертае…
Щом е толкова желана, толкова мечтана –
никога ли в сълзи не е била обляна
затова, че с друго име някой я нарича,
и така неволно на самотата я обрича…
Искам да я питам дали душата й ридае
щом някой с друга я обърка и не я познае…
Дали се моли тайно той да я намери в мрака
и да я прегърне с нежност, която всеки чака….
Искам да напиша писмо до Любовта.
Искам да я питам пак за вечността.
Има ли любов такава, дето граници не знае
и не спира се пред нищо, докато съдбата си
сама не начертае…
Даниела Ганчева