Покана за танц

Изпращам ти  покана –
думите й са изписани на дланта ми
от пламъка на живота.

Недей да скачаш веднага с вик:
„Да, това е което искам! Нека го сторим!“
А просто се изправи тихо
и ела да танцуваш с мен…

Покажи ми как следваш най-дълбоките си желания,
по спирала в болката на болките,
и аз ще ти покажа как навлизам навътре
и как се отварям навън,
за да почувствувам целувката на Мистерията,
сладките й устни до моите, всеки ден…

Не ми казвай, че искаш да събереш
целия свят в сърцето си.

Покажи ми как успяваш да продължиш,
след като си направил поредната грешка,
без да изоставяш себе си,
когато си наранен
и се страхуваш да бъдеш необичан…

Разкажи ми историята за това кой си,
и ме познай в историите, в които живея аз.

И когато сме заедно, нека помним,
че всеки един от нас винаги има избор.

Не ми казвай колко прекрасни
могат да бъдат нещата… един ден.

Покажи ми, че можеш да поемеш риска
да бъдеш в пълен мир,
напълно приемащ начина,
по който са нещата точно в този момент.
И отново в следващия,
и в следващия след него…

Наслушала съм се на достатъчно
воински истории за смел героизъм…

Кажи ми как се сгърчваш,
когато се блъснеш в стена,
в нещо, отвъд което не можеш да преминеш
само със силата на собственото си желание.
И какво те пренася отвъд тази стена,
при крехката красота на човешката ти природа…

И след като сме показали един другиму
как сме поставили и опазили чистите, здрави граници,
които ни позволяват да живеем заедно, един до друг,
нека рискуваме и си припомним
как никога не спираме мълчаливо да обичаме тези,
които някога са ни обичали така шумно…

Отведи ме по местата,
които те учат как да танцуваш,
местата, където би рискувал,
оставяйки света да разбие сърцето ти…

И аз ще те отведа по места,
където земята под нозете ми и звездите над мен,
ме карат да се чувствувам цяла отново и отново…

Покажи ми как се грижиш за външните неща,
без да им позволяваш те да определят кой си ти…

Когато телата са сити,
но въпреки това вътрешните ни гласове крещят,
че желанията на душите ни имат твърде висока цена,
нека си припомним един на друг,
че това никога няма връзка с парите…

Покажи ми как представяш пред хората и света
историите и песните, които би искал
децата на нашите деца да запомнят…

И аз ще ти покажа,
как се боря не да променям света,
а да го обичам!…

Седни до мен в дългите моменти на споделената самотност,
познавайки както абсолютната ни самота поотделно,
така и безспорната ни принадлежност един на друг.

Танцувай с мен в мълчанието
и в звука на дребните всекидневни разговори,
без да ми противопоставяш нито едното,
нито другото в края на деня.

И когато звукът от всички декларации
на най-искрените ни намерения е вече изчезнал с вятъра,
танцувай с мен в безкрайната пауза,
преди следващото вдишване на великия дух,
който ни диша в самото съществуване,
а не просто запълва празнотата отвън или отвътре…

Не, не казвай „ДА!“.
Просто поеми ръката ми и…
ТАНЦУВАЙ С МЕН!

Орая Планинския Мечтател

pozitivnoto.info

1. r4 3ds

   преди 9 години

   You know I love your blog!!!