Мъничко щура, дори неприлична,
заровена в своите чудни мечти.
Такава помни ме (от всички различна)
и вечно обичаща, с дълги коси…
С голяма Усмивка и винаги смела,
дете, преминаващо куп страхове.
Гоня мечтите съвсем отлетели
там във безкрайното синьо небе.
На облак се возя, раздавам Надежда
и гоня тъгата с вълшебна Дъга.
Живея живота- сама го подреждам,
отвътре ми свети, гори Любовта.
Вярвам в доброто и сляпо го следвам,
ранявам си често душата сама.
По пътя си бавничко с обич напредвам,
следвам пътека със знак „Любовта“.
Автор: Десислава Церовска
Други публикации, които може да Ви харесат.
Хванах Господ за реверите – Първолета Маджарска
преди 5 години
Великият петък – Йордан Стубел
преди 6 години
Хубаво е всичко да свършва навреме – Станка Пенчева
преди 9 години
Коментарите са спрени..