Аз не плача… само ти се струва –
прашинка влезе в лявото око.
Наистина! Не се преструвам.
Аз рядко плача, пък и за какво.
Затуй, че си съвсем безчувствен –
не! – нямаш никаква вина!
Вината е, че аз се чувствам
по-влюбена от досега.
Затуй, че се прибираш вечер
при друга хубава жена?
Опазил Бог да ти се сърдя!
Кое е лошото в това?…
Затуй, че ме отхвърляш вечно,
защо ти е да се безпокоиш?
Ще те посрещна пак сърдечно,
когато и да позвъниш.
Затуй, че се усмихваш скрито
на чужди нечии очи –
аз даже няма да те питам.
Усмихвай се! Не ме боли.
Затуй, че ме обичаш само
когато ти остава време –
напълно те разбирам. Да!
Недей се тревожи за мене.
Не, няма смисъл да ме питаш вече –
не плача, няма за какво!
Просто вятърът сега донесе
прашинка и във другото око…
Васка Мадарова