Menu

  • Начало
  • Категории
    • Приказки и притчи
    • Направи си сам
    • Нещата от живота
    • Любими стихове
    • Цитати
    • Хартиено изкуство
    • Рецепти
    • Споделени мисли
    • Видео
  • Контакти
  • Начало
  • Категории
    • Приказки и притчи
    • Направи си сам
    • Нещата от живота
    • Любими стихове
    • Цитати
    • Хартиено изкуство
    • Рецепти
    • Споделени мисли
    • Видео
  • Контакти

Праведната и Грешната – Розмари де Мео

23
ное.
Праведната и Грешната –  Розмари де Мео
От admin
/ Приказки и притчи
/ тагове господ, за живота, приказки, притчи
0 Коментара

Имало една време една Душа, все към Бога гледала. Друго не виждала. Не грешала, постила, не се оплаквала, почти не спяла, не се мърсила и не се любила. Зовяла се ПРАВЕДНА.
В съседния двор живеела друга Душа, все към земята гледала. Копала, засявала, един път откраднала, двама мъже познала, четири рожби отчувала, от време на време си пийвала, кофа сълзи изплакала. Зовяли я ГРЕШНА.
Дошло време и двете да си идат от тоя свят и да се представят пред Господ. Застанала ПРАВЕДНАТА с гордо вдигната глава, а Господ я попитал:
– Що си почерняла, Душо?
– Все в тебе гледах, Господи, снагата ми почерня, очите ми изтекоха.
– С майка ти, брат ти и мъж ти какво стана?
– Майка ми се рано спомина, аз късно научих. Брат ми ядове имаше, не исках с тях да се калям. А мъж, Господи, не съм познала, на тебе съм цяла! – завършила смирено ПРАВЕДНАТА.
Застанала пред Бога ГРЕШНАТА.
– А ти Душо, защо си прекършила глава.
– Грешна съм Боже, затуй. Два пъти сърце съм си дала, на двама мъже. Веднъж се случи ръка да вдигна и хляб да открадна за рожбите си, че все не стигаше. И все на земята, Господи, се кланях, че ни хранеше, към теб не ми остана време молитва да отправя. Затуй чакам наказание да ми пратиш.
Изправил се Господ и рекъл.
– Ей тука, към Светлото, има просната стълба. Стъпалата ù чет нямат. На всяко стъпало по 100 души седят. На всяка душа по едно кълбо с мисли е дадено. Мислите са от оня живот, дето го минахте. Първо ще си разплетете кълбото и след туй ще тръгнете по стълбата.
Колкото по-малко работа сте свършили долу, толкоз повече работа тука, толкоз по-голямо кълбото и по на ниско стъпалото. Ако долу сте отметнали повечко работа, тукашната ще е по-дребна, по-малко идва кълбото и по-височко стъпалото.
Я ти – ГРЕШНАТА, дето си четири рожби отчувала и си земята копала, я на онуй горното стъпало стъпи, малкото кълбо да разплиташ!
А ти, с празните очи – ПРАВЕДНАТА, ела да ти дам една кошница, че ти е едро кълбото, да се не търкулне. И ей тука, долу приседни, че бая време ще поостанеш…
Тъй отредил Господ, па вдигнал една дамаджана и рекъл: „Наздраве и наслука!” – на работниците. А дяволът съвсем се омърлушил. Пак за него не останала работа.

Розмари де Мео

Други публикации, които може да Ви харесат.

Вълшебният пръстен на цар Соломон преди 12 години
Притча за трите везни на справедливостта преди 12 години
Момченцето преди 13 години

Коментарите са спрени..

Етикети

баща бъди себе си взаимоотношения времето гласът на сърцето господ дете жените живота животът житейски мъдрости за децата за жената за живота интересни идеи истории коледа коледни приказки и притчи любимци любов любовта майка малките неща мира дойчинова мисли надежда направи си сам научих че нещата от живота обич пилешка супа за душата писмо послания празници приказки притча притчи приятелство семейство стихове уроци усмивки хорхе букай цитати щастие
© prikazno.com Позоваването с хиперлинк е задължително.