Предай нататък

Спомням си един ден на благодарността, когато нямахме нито пари, нито храна. На вратата се почука. Мъж държеше огромна кошница с храна, гигантска пуйка и даже тенджера за готвене. Гледах и не вярвах.

Татко попита:

– Кой сте вие? Откъде сте?

Непознатият обясни:

– Тук съм, защото ваш приятел знае, че имате трудности, но няма да приемете помощ от него. Затова изпрати мен. Нека Денят на благодарността е добър за вас.

Татко каза:

– Не, не можем да приемем.

А непознатия отвърна:

– Нямате избор.

И си тръгна.

Тогава си обещах, че някой ден ще бъда достатъчно осигурен материално, за да мога да правя това, което някой бе направил за нас.

Когато станах на 18, вече бях създал своя ритуал за Деня на благодарността. Купувах храна, достатъчна за едно или две семейства, после се обличах като момче за поръчки, отивах в най-бедния квартал и чуках на нечия врата. Оставях и бележка, в която разказвах за онзи ден на благодарността от моето детство.

Винаги завършвах с думите: „Единственото, което искам в замяна, е да се грижите добре за себе си, така че някой ден и вие да успеете да направите нещо подобно за някого.“