Прегръдка – Мира Дойчинова

Една душичка плаче неразбрана…
(Но кой ли има време за това?!)
Прегръдката на татко и на мама –
най-хубавото нещо на света…
Една прегръдка само, а пък колко
лъчи се плисват в небосвода плах,
и мигом се стопяват всички болки,
изтриват с гума целия ни страх,
и сякаш, че с вълшебната си четка
рисува ни Животът по-щастливи…
Прегръщайте, прегръщайте детето!
То идва тук с мечтите си красиви,
но не да плаче в мрака неразбрано,
а да сбъдне свойте чисти светове…
Прегръщайте! И запомнете само:
И вие сте били това дете.
И може би през всичките години
сте чакали прегръдката една…
Не стигна времето ли? Време има!
За най-хубавото нещо на света.

Мира Дойчинова