Пари при пари отиват

Един селянин чул поговорката „Пари при пари отиват“ и решил да провери дали е вярна. Отишъл до дюкяна на един сарафин и надникнал през прозореца. На масата вътре били наредени на купчинки сребърни и златни пари.

Извадил единствената си медна монета, проврял я през един процеп в стената и започнал да бае: „Парички, парички, елате при моята паричка!“ Но не щеш ли монетата се изплъзнала от потните му пръсти и се търкулнала вътре в дюкяна. Ядосал се селянинът и си тръгнал.

По пътя срещнал един старец.

–Защо си разгневен, човече? – попитал го старецът.

–Как да не съм разгневен, дядо! Чух, че пари при пари отивали. Реших да проверя дали е вярно. Но не само, че не е, ами загубих и единствената си монета.

И разказал какво се е случило.

-Че как да не е вярно, синко! – засмял се старецът. – Твоята паричка е отишла при тези на сарафина, защото са повече.

Народна приказка

Източник: businessfairytales.blogspot.com