Веднъж стария мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си.
-Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак
-Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.
Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:
-Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?
-Какво? – с удивление попитало котенцето
-Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…
Неизвестен автор
Други публикации, които може да Ви харесат.
Притча за котката
преди 13 години
Вълшебният пръстен на цар Соломон
преди 13 години
В съдебната зала…
преди 14 години
Коментарите са спрени..