
Топчета в кутия
В кутия насипали топчета-дървени и медни-с еднакъв размер. Затворили капака, почакали, отворили. Както си лежали преди, така си и останали. Отново затворили и разтресли добре кутията. Отворили и погледнали. Отгоре били дървените топчета; медните отдолу. Топчетата знаят своя път. Всяко от тях. Нима ние сме по-глупави?
Старец пътувал в препълнен автобус. Притискали го хора от всички страни, а било време да слиза. Никак не може да стигне до изхода. За щастие автобусът се разтресъл от лошия път и човекът могъл да се придвижи до изхода. Ако животът ни тресе, ние можем да се придвижим в него. Ако знаем къде е изходът.
Този, който има голяма цел, жизнените несгоди няма да му попречат, а успехите и неуспехите еднакво го придвижват напред. Каква е разликата как точно се тресе кутията? Каква е разликата как именно се тресе автобусът. Важното е само да се случва нещо.