Дървената купа

Немощен старец се преместил да живее при сина си, снаха си и своя 4 годишен внук. Поради напредналата му възраст ръцете му треперели, погледът му бил замъглен и походката колеблива. Семейството имали обичай да вечерят заедно всяка вечер. Но с треперещите ръце и трудното зрение, дядото се хранел доста трудно. Грахът доста често се изтъркулвал от лъжицата по пода, млякото по-често попадало върху покривката, отколкото в чашата. Синът и неговата съпруга започнали да се дразнят заради създаващата се бъркотия.

„Трябва да направим нещо за дядо“ – казал синът. „До гуша ми дойде от разлято мляко, шумно хранене и храна по пода!“

Затова синът и снахата разположили малка масичка в единия ъгъл на трапезарията. Там възрастният старец вечерял сам, докато останалата част от семейството се наслаждавали на спокойна вечеря на голямата маса. След като дядото счупил няколко чинии, започнали да му сервират храната в дървена купа.

Понякога, когато някой от семейството погледнел към малката масичка, сълзи се стичали по бузите на стария човек, докато се хранел сам. И така единствените звуци, които семейството чувало от него били остри издрънчавания, когато той изтървял някоя прибор на пода. Малкото 4 годишно дете наблюдавало всичко това, без да каже дума!

Една вечер, малко преди вечеря, бащата забелязал детето да си играе с някакви дървени парченца, остатъци от нещо. „Какво правиш?“ – го попитал той. Малкото момченце отговорило:

„О, нищо особено. Просто майсторя малки дървени купи, за да има в какво да ядете ти и мама когато порасна!“ След това се усмихнало и продължило с работата си.

Думите така изненадали родителите му, че и двамата останали безмълвни! Сълзи потекли като реки от очите им и се стичали по бузите и брадичките им! И двамата се спогледали и се разбрали без думи. Знаели какво трябва да се направи!

Същата вечер синът хванал ръката на баща си и грижливо го завел до голямата маса за вечеря!

През оставащите дни от своя живот, старият човек винаги се хранел със семейството си. Нито синът, нито снахата се ядосвали вече, когато той разлеел млякото, изтървял прибори или храна на пода.
Децата са забележително възприемчиви. Очите им винаги наблюдават, ушите им винаги слушат, техните съзнания запаметяват всеки процес, който поемат.

Ако видят, че ние търпеливо осигуряваме щастлива семейна атмосфера за членовете на семейството си, те ще имитират (възприемат) това поведение до края на живота си!

Умните родители са осъзнали, че всеки ден произвеждат блокове, с които се строи бъдещето на децата им!

Затова, нека всички бъдем умни строители на бъдещето и модели за подражание… Погрижете се за себе си.. и тези, които обичате.. днес и всеки ден!

Източник: positivespirit.net