Живял някога един китаец. В детството му предсказали, че на 36 години ще стане много богат. Страшно богат! Родителите му се зарадвали и разказали на всички. Цялото село се радвало, че при тях ще живее такъв богат човек. А по произход този човек бил от род на градинари. Той, разбира се, изобщо не започнал да учи занаята на семейството. Защо му трябвало? И без друго щял да бъде богат.
Живял той, живял. Родителите му го хранили. След това родителите му умрели. Пари нямал. Продал той къщата, градината. Отишъл да живее в някаква барака на края на селото. Селяните го хранели, все пак нали щял да стане някой ден богат!
Минало време. Навършил той 36 години, а богатството му нито се вижда, нито се чува нещо за него. Съседите започнали да мърморят, не искали да го хранят повече. Помъкнал се той към гората да търси ягоди. Никакви ягоди не намерил. Тръгнал обратно и като се връщал към селото паднал в яма. Откъде дошла тази яма, така и не разбрал. Преди това там нямало никаква яма. За да се измъкне, трябвало само да изрови няколко стъпала, ама го мързяло. Седял, седял, докато случайно минали селяни и го измъкнали. Прибрал се в бараката си, легнал и умрял.
Попаднал китаеца на небето и веднага – към боговете с претенциите си. Как така? Нали му било обещано?! Било ли е?- Да. А къде са парите? Всички, разбира се, се засуетили, разбързали. Разтворили книгите на съдбата. Действително, всичко било точно: написано било – богатство на 36 години.
Започнали да изясняват нещата: кой, защо, кога. Извикали дявола, който пазел златото. „Ами, да. Богатството е тука – имаше проблем с получателя. Когато дойде времето да се дава богатството, започнахме да го търсим при градинарите. Търсихме, търсихме, не го открихме. Гледахме и списъка на военното ведомство, на учените, на селяните. Никъде го нямаше. Пратихме отговорниците за неговия район. Те погледнали в къщата на родителите му – нямало го. Там живеели други хора. Обиколили цялата местност, не го открили. После случайно го открили в гората. Хвърлили му богатството в една яма на пътя. Трябвало само малко да изрови стената. Пак нищо не станало. Накрая го намерили в бараката да лежи, искали да му хвърлят богатството върху главата, но се изплашили, че ще го убият, толкова слаб бил. Пък после той сам умрял.“
Така и не получил китаецът богатството си.
Китайска притча
Други публикации, които може да Ви харесат.
Защо хората крещят, когато се карат
преди 9 години
Коледни приказки и притчи: Две бебета в яслата
преди 7 години
Гневът на съпругата
преди 8 години
Коментарите са спрени..