Притча за трите везни на справедливостта

Веднъж на гости у своя учител един млад съдия се похвали с първия си успешно разрешен случай.

– Учителю, разреших един сложен и заплетен казус, наложих тежко , но справедливо наказание.

– Браво, моето момче, а постави ли страните на трите вълшебни везни?

– На какви везни, учителю? Има ли такива?

– Има и още как! Първата везна е безпристрастието, ти беше ли безпристрастно еднакъв и към двете страни? Прие ли ги за невинни до доказването на противното?- попитал учителя.

– Не беше необходимо, от само себе си бе ясно кой е правия.

– М- да!– казал учителят многозначително – През втората везна прекара ли ги. Изслуша ли еднакво и двете страни, даде ли право на обвиняемата страна да се защити или постъпи като съдник?

– Не, по всичко личеше, че е виновна и не беше необходимо да се изслушва.

– Така, ясно! Накрая претегли ли ги на най- важната и точна везна?

– Не знам, може и да съм ги претеглил? Каква е тази везна, че е толкова важна?– попитал младока.

– Проучи ли случая добре, разгледа ли го от всички страни? Разпита ли внимателно свидетелите, събра ли необходимите доказателства? Постави ли се на мястото на всяка от страните, за да разбереш мотивите и причините за престъплението? На края как постъпи- като съдник или като човек?

– Доказателства по случая не бяха нужни. Постъпих като строг и справедлив съдия.

– Да…да, провалил си се, скъпи момко, въобразил си се, че си безпогрешен съдник, може би са се поддал и на емоциите, бил си пристрастен, в това ти е грешката, ти си съдия , а не бакалин , но и човек. Наказването на виновника възцарява правдата , а невинния- неправдата!

Съдник, моето момче, е само Господ- бог, ние сме само слуги на правдата, служейки на нея служим на него!

Източник: vitezda.com