Един крадец във цялата пустиня –
и аз – късмет! – да случа точно него…
Повози ме с килимчето си синьо
и как успя сърцето ми да вземе…
Летяхме до небето и отвъд!
Във нощите подреждахме звездите…
Мечтаехме за общия ни път
и тихичко рисувахме мечтите си…
Не ми е нужна лампата вълшебна!
(Аз тайно я изхвърлих на тавана.)
Какви желания? – Нали си има мене!
Достатъчно е просто да остане…
Да, знам, че е крадец, но няма нищо –
открадна ми единствено сърцето.
Дано да ми го връща не поиска,
че как ми се лети отвъд небето…
Мира Дойчинова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Въпреки – Матей Шопкин
преди 10 години
Писмо до Любовта – Даниела Ганчева
преди 11 години
Светът е хубав, светът е чудесен! – Недялко Йорданов
преди 10 години
Коментарите са спрени..