Признанията на Жасмин – Мира Дойчинова

Един крадец във цялата пустиня –
и аз – късмет! – да случа точно него…
Повози ме с килимчето си синьо
и как успя сърцето ми да вземе…

Летяхме до небето и отвъд!
Във нощите подреждахме звездите…
Мечтаехме за общия ни път
и тихичко рисувахме мечтите си…
Не ми е нужна лампата вълшебна!
(Аз тайно я изхвърлих на тавана.)
Какви желания? – Нали си има мене!
Достатъчно е просто да остане…
Да, знам, че е крадец, но няма нищо –
открадна ми единствено сърцето.
Дано да ми го връща не поиска,
че как ми се лети отвъд небето…

Мира Дойчинова