По-мъдра ли станах…Но друга съм вече…
По-рязка. По-твърда. И много по-пряма.
Днес цяла съм в белези от купища грешки.
Онази наивница вече я няма…
Прощавах предателства. Думи преглъщах.
В очите преливаха тежки сълзи.
Останах мечтателка. Винаги същата…
В доброто ще вярвам. Дори да боли.
Дали е от бръчките…Как ли е станало?
Но вече съм друга. Не си премълчавам.
Не крия симпатии. Ни антипатии.
С мълчание хапя. С думи ранявам…
Бодливата своя същност не крия.
Не зная дали съм по-мъдра…Обаче
не трия сълзите си. Вече хората трия…
Онези, които ме карат да плача…
Автор – Ваня Статева
Други публикации, които може да Ви харесат.
Купи ми за Коледа – Радост Даскалова
преди 5 години
Почистване – Вероника Маринова
преди 10 години
Обади ми се някoга… – Весела Димова
преди 6 години
Коментарите са спрени..