Промяна – Камелия Кондова

Дългокоса… Дългата коса
ще прикрие тъмните ми мисли.
Казват, че съм станала жена…
Две деца, съпруг… Какво ми липсва?!
Ах, децата… Аз ли ги родих…
Сякаш са ми братче и сестриче.
Дъщеря ми още кротко спи.
Но синът ми тича след момичета.
Този, който сяда уморен
и заспива често над вечерята,
беше принц. Ала заради мен —
стана делник. Подреден и верен.
Как завиждам! Не, не съм добра.
С черна завист гледам долу в локвите
как оная, с късата коса,
се търкаля и е светло-мокра.
И ми иде страшно да крещя
във това мълчание преситено.
Но разтърсвам рошава глава.

И викът умира под косите ми.

Камелия Кондова