Сълза – Надежда Захариева

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека – като капката роса.
Тежка – като капката омраза.
Волна – като безпричинен гняв.
Кротка – като ласката безшумна.
Гузна – като премълчаван грях.
Горда – като обич неразумна.
Ясна – като тихи небеса.
Мрачна – като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата – зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

Надежда Захариева