Щастието е въпрос на избор! Избирам да съм щастлива!

Тя е дребничка, добре облечена като за възрастта си – 92 години, с благ поглед, макар, че очите й не виждат. Тя търпеливо чака във фоайето на старчески дом. От днес това ще бъде нейният дом.

Когато най-накрая тя пристъпва в новата си стая, възкликва:

-Прекрасна е тази стая, обожавам я. Щастлива съм, че ще живея тук.

Служителят знаейки, че е сляпа, не деликатно, спонтанно възразява:

-Но как я харесвате, като не можете да я видите?

Това, което му отговаря възрастната дама, го поразява.

-Щастието няма нищо общо с вида на стаята. Щастието е въпрос на избор. Дали ще ми харесва моята стая или не, зависи не от подредбата на мебелите, а от мен. От подредбата, организирането на моите мисли в тази стая. Това е  избор, което всяка сутрин аз вземам: Дали да прекарам деня в леглото пъшкайки над болежките си и недоволствайки от живота, или да живея, да правя каквото мога, да съм благодарна, че съм жива. Всеки ден е подарък и на  всеки подарен ми ден, аз ще му се радвам. Моята старост е като добре направена инвестиция, като пълна банкова сметка, пълна с безброй, добре изживени щастливи дни. Затова, аз харесвам новата си стая. В нея аз ще бъда щастлива.