Да, силна съм… За триста коня.
И още сто товара мога аз да понеса.
Но във Душата ветрове се гонят.
А във сърцето ми пирува самота.
А толкоз много искам да съм слаба,
във две ръце горещи да се приютя.
Да се опра на силно мъжко рамо,
и във прегръдка – с обич да заспя.
И искам в слънчев път да тръгна,
изгних да газя в кал и във блата.
Със нечия усмивка да се сбъдна,
в очи, изпълнени със доброта.
Но Господ казва: Ти си силна!
И можеш ти на болките да устоиш.
На слаби пращам друг да ги подпира.
Изправяй се! Ти имаш сила да вървиш…
Валентина Цвяткова