Старият кон – Хорхе Букай

Живял някога един селянин, който имал стар и почти сляп впрегатен кон.
Веднъж, поради злощастно невнимание, животното паднало в някакъв ров в покрайнините на селото. Селянинът чул цвиленето му и се завтекъл да види какво става.

Натъжил се при вида на верния си помощник, който бил изпаднал в беда, и се опитал да го извади. Дърпал юздите с всички сили, тикал животинчето отзад, дори се опитал да направи лост с помощта на дълга пръчка, за да го избута извън капана. Но нищо не помагало, било невъзможно да го измъкне…

След като внимателно обмислил положението, решил, че нямало как да спаси горкото животно и че било по- добре да го пожертва. Селянинът извикал съседите си и след като им обяснил случилото се, ги помолил да му помогнат да погребе коня в същия ров, в който бил паднал. Ако успеели да го направят бързо и с общи усилия, мъките на добичето щели да свършат скоро.

Всички се съгласили да участват с мишци, лопати и време, за да помогнат на своя съсед и на коня му. В началото конят цвилел ядосано всеки път, когато върху гърба му се посипела лопата с пръст.Въпреки това, докато неговия стопанин и съседите продължавали да го затрупват, разбрал, че можел да се освободи от пръстта, ако енергично разтърси снага. Пръстта продължавала да се сипе, а той усърдно тръскал, за да не остане под нея. И така, като не спирало да рита и да хвърля къчове, животното се надигало все по- нагоре благодарение на пръстта, която се трупала под него. Нямало значение колко го боляло от пръстта и камъните, които се сипели по гърба му, и колко отчаяна била ситуацията – конят се борел против паниката и продължавал да се отърсва, докато дъното под него се издигало все по- нагоре. Хората с изненада разбрали какво става и това ги окуражило да работят още по- усилено с лопатите. В един момент се оказало, че ровът бил запълнен почти догоре с пръстта, която конят отърсвал от себе си, така че само трябвало леко да подскочи, за да излезе от капана си. Благодарение на инстинкта си, който му помогнал да се справи с бедата, пръстта, която хората хвърляли върху него, за да го погребат, се превърнала в негово спасение.

Стопанинът разбрал колко много има да учи от стария си кон и започнал да отърсва от себе си всичко онова, което носел на плещите си, и така да излиза от затрудненията…

Из „Разказвай с мен“, Хорхе Букай