Тайната вечеря

Има легенда, свързана с една от най-известните творби на света: “Тайната вечеря” на Христос и учениците му, нарисувана от Леонардо да Винчи.

Замисляйки тази картина, Леонардо да Винчи се сблъскал с голяма трудност: трябвало да нарисува Доброто в образа на Христос и Злото в лицето на Юда, който по време на вечерята решава да го предаде. Прекъснал работата си по средата, за да намери най-подходящите модели.

Не след дълго, докато слушал някакъв църковен хор, открил в едно от момчетата съвършения образ на Христос. Поканил го в ателието си и възпроизвел чертите му в етюди и скици.
Изминали три години. “Тайната вечеря” вече била почти готова, но художникът не бил намерил подходящ модел за Юда. Кардиналът, който отговарял за църквата, започнал да ги притиска, настоявайки да завърши колкото се може по-бързо фреската.

След като търсил дни наред, художникът намерил в една канавка преждевременно състарен младеж, дрипав и пиян. Макар и трудно, склонил помощниците си да го пренесат в църквата, понеже нямал време да прави скици.

Просякът бил пренесен дотам, без да разбере: помощниците го придържали прав, а Леонардо пресъздал контурите на жестокост, грях, егоизъм, така ясно открояващи се върху това лице.

Когато привършил, просякът – вече поизтрезнял – отворил очи и като видял платното пред себе си, казал с почуда и тъга:

– Вече съм виждал тази картина.

– Кога? – попитал изненадващо Леонардо да Винчи.

– Преди три години, когато още не бях изгубил всичко. Тогава пеех в един хор, животът ми бе изпълнен с мечти и художникът ме покани да позирам като модел за лицето на Христос.

С една дума, Доброто и Злото имат едно и също лице, всичко зависи от това в кой момент пресичат живота на всяко човешко същество.

Из “Дяволът и сеньорита Прим“ – Паулу Коелю