
Такава съм зодия! Не ме ли разбираш?…
(Навярно ще кажеш, че се оправдавам)…
Летя и пропадам, обичам, умирам –
до кокал все себе си някак оставам –
невинна, виновна, и лоша, различна,
сама до небето и с всички – до край,
раздавам, прощавам, мълча, не отричам –
такава съм зодия! И харесвам се май…
Не вярвам на думи, а слушам сърцето –
не ме е предавало за минута дори!
И нежност и болка съм скрила в ръцете си –
дарявам, оставам – ако искаш – вземи…
Не съм като другите зодии, зная –
от гордост и глупост много често греша,
и свойте причини оправдавам до края –
живея, мечтая, ридая, летя…
А ти ме обичай, ако искаш такава –
не ме ли разбираш? Или вече разбра –
живея живота не за чест и за слава,
а просто за моята малка душа…
Мира Дойчинова