Той – Мира Дойчинова

Той е много различен. Има златни очи.
Май е някакъв принц. (Аз поне се надявам).
И се прави на важен, даже пак да греши,
и е смел до безумие, (след това се сдобряваме).
Не е лесно със него – все е толкоз далечен,
има ръбчета остри (май им викат бодли),
И от първия миг, ей така, ме обрече
само него да искам, (а ужасно боли)…
Но е мил, без съмнение. Мойте приказки случва,
и съм аз героинята – (до последния ред).
Някак все във сърцето без вина ме улучва,
и живея Сега (без „преди” и без „след”)…
Той е с детска душа (да, така ми се струва),
и е толкова много непонятно различен.
И понякога даже в моя свят съществува…
А пък аз ли коя съм?… Ами аз го обичам.

Мира Дойчинова