
Този свят, който вечно мърмори
за всичко свършено и несвършено,
и все за нещо е недоволен,
и има потенциал за мръщене,
този толкова приказен свят,
който непрестанно ме провокира
усмивките ми да завалят,
дори да ме боли до умиране…
И е винаги толкова труден
с всичките му строги условия,
да останеш осъзнат и буден
въпреки самотната предистория
на своя човешки живот…
Този свят ми е страшно любим!
Само тук се превръщам в любов.
и те имам, когато заспим…
С всичките щурчета за слушане,
с невъзможното лято в душата,
с приказки в тъмното сгушени
и сребристото на луната,
с всичките огнени залези
и обещаващи изгреви,
с недоизказани „Знаеш ли?”,
и измълчаните „Може би”…
Този свят ми е радост завинаги.
И от всичките най ми прилича.
Защото в него ме има.
И имам какво да обичам.
Мира Дойчинова – irini
– Точно с такива ми се е случвало. Ето дори и в момента аз познавам двама-трима съвършени, но там химията не се получава. Все попадам или се влюбвам в неподходящия. Няма оправия в този свят, няма щастие.