Тролът с мрежата

Публикувам тази приказка по молба на 4i4ovci.com. В сайта ученици от различни възрасти превеждат приказки.

Имаше някога една много тиха, синьо-зелена водица, която беше езерце. Една златна рибка, обвита в слънчева светлина, плуваше там. Когато лъчите на слънцето падаха върху нейните люспи, тя изглеждаше като истинско злато. Тогава малки комари идваха и наобикаляха блестящата рибка от всички страни. Те си шушукаха: „Колко е хубаво тук! Божественото слънце блести отгоре, а там отдолу грее също и малкото водно слънчице!” Когато златната рибка изплуваше, комарите литваха след нея. Ако някой се беше вслушал внимателно в деликатното бръмчене на комарите, то щеше да му прозвучи като музика.

Близо до езерцето имаше пещера. Там живееше един трол с лепнещи пръсти. Той постоянно пълнеше пещерата с нови неща. Винаги, когато видеше красиво цвете, той го откъсваше и го захвърляше там, без да полага никакви грижи за него. Когато видеше някоя лъскава буболечка, ву-у-у-п … и тя изчезваше в пещерата.

Един ден тролът откри красивата рибка в езерцето и изръмжа гръмогласно:

– Искам да я уловя! Аз трябва да я имам в пещерата!

Малките комари го чуха. Те обсъдиха положението, за да решат заедно как да защитят златната рибка от хищния трол.

Тролът отиде до един голям паяк, който си беше изтъкал една много здрава мрежа. Той намери от някъде една стъклена чаша, която човеците бяха захвърлили. Занесе я в пещерата и я напълни с вода. След това взе мрежата от паяка и я повлече към езерцето. Но комарите казаха на златната рибка:

– Скрий се! Гмурни се дълбоко, на дъното! Тролът с мрежата идва! Той иска да те хване!

Малката риба се гмурна на дъното на езерцето, сред зелените мъхове. Когато тролът с мрежата се хвърли да я залови, златната рибка вече не беше там. И така, това се повтори няколко дни. Тролът с мрежата не знаеше за онова, което комарите бяха казали на малката риба. Накрая той се разсърди и се отказа да я преследва повече. Остави я на мира.

Веднъж, когато комарите танцуваха над златната рибка, започна да вали дъжд. Комарите литнаха към дъбовото дърво, за да се скрият под неговите листа. Тролът с мрежата се приближи подло към езерцето. Никой не каза на рибката:

– Пази се!

Тролът хвърли своята мрежа във водата и малката рибка цопна в нея. Той издърпа мрежата и сграбчи рибката, с намерение да я напъха в своя джоб. Точно в този момент един комар се стрелна от дървото и – Пинг! – ухапа силно ръката на трола. Стъписан, тролът пусна рибката и тя падна във водата. Плум! Сууш! Тя изчезна; гмурна се надълбоко, надолу, към дъното.

Комарите си казаха един на друг:

– Ние не позволихме на трола да хване нашата златна рибка. От сега нататък, винаги някои от нас трябва да танцуват над езерото, дори и да вали. Дъждовните капки не са лоши.

Докато комарите продължават да танцуват, тролът с мрежата никога няма да може да навреди на малката рибка.

Liputto – приказки

превод от английски: Мирра

автор: Jakob Streit