Тя – Мира Дойчинова

Тя е млада и буйна. И живее на макс.
Всеки ден е магия. Всяка нощ – вероятност.
Закъснява за среща с някой истински шанс.
И обръща света – да го върне обратно…
Тя е много надеждна. Винаги обещава.
И си спазва диетите. Пие много вода.
И петаче да няма, до безкрай се раздава.
А напук всички мракове, тя е миг светлина…
Тя отказва проблемите. Безобразно безгрешно.
Даже стреса отказва. Как го прави? Не знам.
Тя не бърза за никъде. И пристига успешно.
Подозирам, защото, поначало е там…
Тя мечтае на глас. После хвърля мечтите си.
И пилее по вятъра всички свои надежди.
А пък Някой грижливо след това ги записва
във графата за Сбъднатост. Просто е неизбежно.
Тя е глътка любов в полудялото време.
Упражнява си дишане. От дванайсет до пет.
Появи ли се принцът – в своя свят да я вземе,
се превръща в обичане. После само в късмет…
Тя е млада и буйна. Тя живее на макс.
И от всяка минута по парче си открадва.
Тя е моето Вчерашно-Утрешно-Аз.
А пък мойто Сега само как й се радва…

Мира Дойчинова  – irini