Урок за живот

Тези стихове са написани от едно момиченце,

което умира от рак в една болница на Ню Йорк.

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?

Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого “как си”

Чуваш ли отговора?

Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Каза ли някога на детето си “това ще го направим утре”

И в бързината си не видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне,

защото никога нямаше време да се обадиш.

и кажеш”здравей”.

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.

Когато тичаш като луд,

губиш половината радост от пътуването.

Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.

Животът не е спринт.

Затова отпусни се, чуй музиката …

Преди да спре песента.