Усмихвал ли си се, когато ти се плаче… – Паула Петрова

Усмихвал ли си се, когато ти се плаче?
Мълчал ли си, когато всичко в теб крещи?
Летял ли си, когато душата ти със мъка крачи?
И пял ли си… когато много те боли?

Дарявал ли си любов, когато нищо нямаш?
Мечтал ли си, когато вярата във теб кърви?
Излизал ли си, когато си в бездънна яма?
И вървял ли си.. когато няма път дори?

Предаван ли си от човек, когото си обичал?
А лъган сляпо, когато истината търсиш ти?
А със злоба бил ли си ти някога събличан?
Тогава само ще ме разбереш! Не и преди!

Паула Петрова

1. Читател

   преди 10 години

   Късно отворих сърцето си за романтични чувства, дори още не е напълно. Скиптично настроен съм към всичко розово. Научих се да бъда обикновен човек в обикновения сив живот. Научих се да имам обикновени мечти за семейство и кариера. Научих се да се моля за обикновени неща и никога не съм се молил за оздравяването си. Научих се да приемам състоянието си като даденост, а не като проклятие. Научих се да не се възползвам от него, а да пробивам път в живота си въпреки него.

2. Michael

   преди 10 години

   So so nice….